ПОРАЗОТЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; поразотѝда се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. поразотѝшъл се, -шла се, -шло се, мн. -шли се, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Разотиваме се отчасти, не напълно, не всички. Когато хората се поразотидоха, из тъмнината изплува сянката на едър, малко попрегърбен човек на тридесет-тридесет и пет години. Ж. Колев и др., ЧБП, 190.